Преслав
Важни за българската държава събития бележи 893 година. Проведеният тогава Преславски събор утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. Съборът отделя българската църква от подчинеността й спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска в Преслав. Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики.
Докато по планировката и разположението си Плиска всъщност представлявала военен стан, Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв.км. Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош.
Кръглата (Златна) църква предизвиквала възхищение и изумление у всеки. Позлатеният й купол бил пищно декориран отвътре с фантастична мозайка на златен фон. Планът на църквата впечатлява и до днес с великолепната окръжност на основите си. Тя била построена на хълм извън градските стени, за да могат гражданите да й се любуват от разстояние.
Велики Преслав е останал навеки свързан с разцвета на средновековната българска култура, с нейния Златен век. Тук е създадена Преславската книжовна школа, повлияла на цялостното културно развитие на източна Европа. В онези години България е била фактор, с който са се съобразявали всички европейски владетели, варварските племена, Византия… За богатствата и великолепието на града свидетелства преславското съкровище, състоящо се от 150 великолепни предмета.
Упадъкът на Преслав започва по време на втората българска държава, когато столица вече е Търново.
Недалеко от Преслав, край Патлейна, е открита и уникалната керамична икона на Св. Теодор Стратилат - X век, състояща се от двадесет цветни плочки. С този шедьовър на средновековната живопис се слага и началото на хилядолетната традиция в българската иконопис.