Плиска - първата българска столица |
|
В продължение
на цели два века от основаването на българската държава
през 681 до 893 година градът е главното политическо,
военно, културно и икономическо средище. Наред с това
обаче Плиска е и сред най-внушителните паметници на средновековното
европейско градостроителство. Разположена на кръстопът
сред обширна хълмиста местност, първата столица на българската
държава е била защитена с мощни крепостни стени. Мястото
за построяването на града не е било случайно избрано.
Като степни хора, прабългарите са предпочитали равнинните
терени за изграждане на лагерите и селищата си. |
Три
отбранителни пръстена е трябвало да защитават града
от евентуалните му нападатели.
Най-външният се е състоял от дълбоки ровове, вторият
от дебели каменни зидове, достигащи до 12 м височина
и третият от стени, изградени от глинени тухли.
Изследователите на древната българска столица са
отбелязали три етапа в нейното изграждане.
|
|
|
Дворецът
на хан Крум построен върху 500 кв.м е сред най-забележителните
паметници от първия етап. Интерес представляват тайните
входове, по които обитателите му са можели да напуснат
незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище
и модерни за времето си бани. Изключително мащабното строителство,
разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска
се свързва с името на хан Омуртаг. Сред паметниците на
неговото царуване са крепостните стени, т.нар. малък дворец
с жилищата за членовете на ханското семейство, новите
бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма
и изключително пищно декорираната Тронна палата. Третият
строителен етап е оставил за историята раннохристиянски
култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният
архитектурен паметник от това време е Голямата базилика.
Със своите 2920 кв. м тя била най-голямата християнска
църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна
базилика, дълга 100 м и широка 30 м е била оградена от
голям манастир със сложна архитектура. Плиска е градът,
в който българите са покръстени в християнската вяра.
Тук през 886 година княз Борис I e приел учениците на
създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.
|
|